История

    Добрич е град в Североизточна България, намиращ се в център на географската област Добруджа. Градът е административен център на област Добрич, на Община Добрич - град /включваща единствено град Добрич/ и на Община Добричка /включваща 68 села/. Добрич е важен стопански, икономически и културен център в Североизточния социално - икономически регион, втори по значение след Варна.

   Историческите документи разкриват следи от съдебна дейност на територията на днешен Добрич през Средновековието. Сведения за това дават известните юристи и краеведи Данаил Бекяров и Любен Бешков. Изследванията на Бекяров сочат, че през XVII в. в Хаджиоглу Пазарджик /Добрич/ е имало кадия /съдия/.  Заедно с него работили и духовните съдилища на християнското население в Добруджа. Българското население прибягвало до тези съдилища, които се наричали „старейшински съвети”. Всяко селище имало съвет от 3-12 мъже на възраст над 30 години, които били избирани за срок от 1 година. Тази съдебнораздавателна институция е съществувала по силата на обичайното право до 1867г., когато била призната от турското правителство със закон. С въвеждането на Закона за устройство на съдилищата от 1869г. във всяко добруджанско селище работел по един старейшински съвет. Спогодбите, постигнати пред него, се оформяли в протоколи, които подлежали на изпълнение.

   В Хаджиоглу Пазарджик действало едно от седемте околийски /казалийски/ съдилища в Тулчанския окръг.  След Освобождението през 1878г. е създаден Окръжен съд. След като Второто обикновено народно събрание приема през 1880г. първия Закон за устройство на съдилищата, Окръжен съд Хаджиоглу Пазарджик е закрит и се създава Мирови съд. През 1891г. в Добрич работят двама мирови съдии, като през следващата 1892г. пред тях са постъпили за разглеждане 3483 броя дела.

    Развитието на съдебното дело в Южна Добруджа е прекъснато през 1913г. с окупирането й от Кралство Румъния. Румънските власти организират в Добрич две мирови съдилища. Те имат компетенции като тези на румънските по техния Закон за околийските съдилища от 1907г. и по Закона за съдебното организиране от 1913г.  Подсъдни са им дела по местоживеене и седалище. Към предвидените за тях служители са включени по един преводач от българки и от турски език. Румънското министерство на правосъдието е изработило временно положение на съдебната организация в Южна Добруджа до изработване на специални закони. След връщане на Южна Добруджа в пределите на България през 1917г. в сила влиза българското законодателство, което отменя действащото дотогава румънско. Дейността на съда през периода 1917-1918г. е уредена с Временна наредба за съдебното разпределение на новопридобитата територия в Добруджа, Македония и Моравска България, утвърдена от цар Фердинанд с Указ № 15 от 18.06.1917г. С нея се назначава персонал на мировите съдилища  в Добрич. Това обаче е за много кратък период от време, тъй като с подписването на Солунското примирие от 29.09.1918г. цяла Добруджа е върната обратно на Румъния. Наложена е румънската съдебна система с нейните инстанции, граждански, наказателни, търговски и други закони. Областта е включена в района на Апелативния съд в Констанца и в нея функционират окръжни и мюсюлмански съдилища.

    В периода 1932-1936г. румънската управа изгражда в Добрич съдебно-административна сграда, която после по силата на Крайовската спогодба от 1940г. е предадена на българската държава.

    След подписването на Крайовския договор през 1940г. и връщането на Южна Добруджа в пределите на България, българските власти подготвят възстановяването на съдебните институции в областта. През септември 1940г. Министърът на правосъдието разпорежда Русенския апелативен съд да проведе общо събрание за разпределение на Добруджа в съдебно отношение. С решението от това събрание Добричка, Балчишка и Касъмска /дн. Ген.Тошевска/ околии се предават към Варненския областен съд. Общото събрание на Варненския окръжен съд определя на 26.09.1940г. районите на новосъздадените околийски съдилища в Добрич, Балчик и Касъм. В тази на Околийския съд – град Добрич влизат, освен градът, и още 21 населени места. Възстановяването на съдебната власт в Добрич завършва през 1941г.,  когато е открит Областен съд. В Царства България областните съдилища са уредени с Наредба – закон за устройството на съдилищата от 1934г., която създава нова система от правораздавателни органи. Мировите съдилища се преобразуват в околийски, а окръжните в областни. Характерни за съдебната дейност до 1944г. в град Добрич са назначенията на съдии от различни краища на страната, които остават за различен период от време.  Към 1947г. съдиите в Добричкия областен съд са били разпределени в две отделения: гражданско и наказателно и завеждащ съдебно-изпълнителния участък. Помощният персонал при съда наброявал 19 души: административен секретар, четирима секретари при съда, съдебен архивар, помощник съдебен архивар, регистратор, връчител на съобщения и призовки, двама деловодители, машинописен-специалист и машинописец, трима писари и трима прислужника.

    През 1952г. се приема Закон за устройство на съдилищата, който определя структурата на правосъдните органи. Съдебната система се състои от народни съдилищата, окръжни съдилища, Върховен съд и особени съдилища (военните съдилища и съдът по транспорта). Съдът в град Добрич (преди 1949г. градът е преименуван на Толбухин и носи това име до 1990г.) носи името Народен съд – Толбухин.

    Конституцията от 1971г. и приетият през 1976г. Закон за устройството на съдилищата установяват следните съдилища с обща компетентност – районни съдилища, окръжни съдилища и Върховен съд. Народен съд – Толбухин става Районен съд – Толбухин в периода 1971 – 1990г. и Районен съд – Добрич след тази година и до днес.